Основни цели на културизма са:

Но културизмът не значи само занимания с тежести и изометрични упражнения. Те може да са основата, но културистът плува и бяга, гребе, и кара водни ски, обича гимнастиката и туризма. Културистът е всестранна личност, той печели своите успехи както в спорта, така и в другите обществени начинания.

История на културизма

Далече назад в древността човекът е обичал силата и красотата. Всеки народ се гордее със своите наиционални герои. За тях са създадени песни и легенди. Елинският, египетският, южноамериканският, индийският народен гений са създали прекрасни творби за силни и героични личности.

Погледнете някои египетски скулптури. Ще забележите малък здрав кръст, добре оформени рамене и добре изразени бицепси. Човек може да се роди с голям гръб, гръден кош или огромни прасци, но не и с така добре развити ръце. Това говори за специална обработка на тези мускули. Много мнения къде за първи път е започнало използването на упражненията с тежести. До нас са стигнали някои оскъдни сведения за методите на развитие на силата у древните народи. Още в 450г.пр.н. ера атлетът Милон Кротонски, който 6 пъти побеждавал в Олимпийските игри, тренирал с биче на гърба. Колкото растяло животното, толкова по силен ставал Милон. Легендата го представя много силен. Той можел да пренесе вол на 120 крачки и след това да го убие с юмручен удар. Има една статуя, която говори за трагичния край на този силен мъж. Когато остарял той искал да изпита отново силата си и се опитал да разцепи с ръцете си едно дърво, но полуразцепено вече, то го притиснало и той останал в това положение, докато го изяли лъвовете. В гробницата на древноегипетския фараон Аменемхет (1850 г. пр.н.е.) са намерени рисунки, на които се виждат мъже, трениращи с чували пълни с пясък. Предполага се, че египтяните са познавали много преи гърците използването на упражнения с тежести за развитие на силата.

Чехословашкият пътешественик и учен Мирослав Стингъл също отрича, че спортът се е родил в древна Гърция. Според него преди три хиляди години спортът е бил познат в Китай. С развитието на обществото постепенно култът към красота, сила и съвършенство обхващал и все по-широки маси. Опитът показал, че силата не е привилегия на единици избранници на природата. Достатъчно било човек да бъде постоянен в стремежа си да бъде силен. Много от световно известните културисти са започнали както се казва от "нищо".

За пример, най-известния и най-успешен културист имало някога, Арнолд Щварценегер започва със следните антропометрични данни: ръст - 181.5 см, тегло - 70 кг, гръден кош - 105; талия - 70 см, обиколка на ръцете - 33 см, бедро - 53 см, прасец 37 см. Започва да се занимава упорито от 1962 г. За пет години променя значително данните си: ръст - 185.5 см, тегло - 106.5 кг, гр. кош - 139.5 см, талия - 79 см, ръце - 52 см, бедро - 66 см, прасец - 45.5 см. По това време постига следните резултати: прикляка с щанга на гърба - 195 кг; повдига от лег 185 кг, мъртъв ход - 275 кг, сгъва за бицепси с леко полюляване на трупа 140 кг. А в най-добрата си форма Арнолд има още по добри данни: гръден кош 153 см, обиколка на ръката - 57 см.

Друг културист, Дейв Дрейпър започва от съвсем противоположно състояние. Той бил тлъст и тромав. Както сам казвал, просто се ненавиждал. Почти за същия срок той постига следните резултати: ръст 182 см, тегло 120 кг, гр. кош 138 см, талия 83 см, бедро 68 см, прасец 45 см.

Лари Скот започва с ниско тегло от 54 кг. Отначало всичко вървяло трудно. Едва след три години тренировки повишава теглото си на 77 кг. Упоритостта му е нечувана. Превземайки всички титли, Лари Скот е награден с най-голямата титла в света "Мистър Олимпия". Ето какви са са неговите антропометрични данни в най-добрата му форма: височина 174 см, тегло 100 кг, гръден кош 130 см, бицепс 51, талия 76, бедро 65, прасци - 47 см.

През 1903 г. в Лондон Евгени Сандов издава първата книга посветена на културизма. Тя е опит за въвеждане на научност в тренировките с тежести и за оформяне на тялото. Също известни на са системата на Мюлер и по-късно на Смитсън. Първоначално културизмът в съвременния му вид се развива само в Европа, а по-късно в Америка и на останалите континенти. В България през 1920 г. в София е създадена школата "Херкулес" под ръководството на Иван Орлов. Вдигането на тежести за развитие на силата и подобряване на здравето присъства и в програмите на юнашките дружества.

Конкурсите за красиво и телосложение по иниацитива на обществени и спортни организации започнаха да стават традиция и у нас. През 1963 г. най-красив атлет е Никола Проданов - м.с. по гимнастика. През 1964 г. - Панчо Гюрков - състезател по водна топка и горещ пропагандатор на културизма в България. От 1965 г. конкурсите се ръководят и от градската секция по вдигане на тежести. В същата година конкурсът е международен и е спечелен от Луис Мартин (Англия) - шампион по вдигане на тежести). През 1966 г. победители са Любомир Наков (до 168 см) и Иван Михайлов (група над 168 см). В 1966 г. се провежда и първия републикански конкурс. Първото място в групата над 168 см печели Атанас Джананов. Интересно е да се знаят антропометричните данни на Евгени Сендов: ръст 170 см, тегло 78 кг, бицепс 41 см, гр. кош 122 см, талия 80 см, бедро 60 см и прасец 40 см. Друг пропагандаторна културизма Иван Владимирович Лебедев издава през 1912-1917 г. спортно списание "Херкулес", което имало следния девиз: "Всеки човек може и е длъжен да бъде силен".